НЛП

КАКВО Е НЛП?

Невролигвистичното програмиране (НЛП) е подход за общуване, личностно развитие и психотерапия създаден през 70-те години на 20-ти век. Заглавието се отнася за предполагаема връзка между неврологичните процеси ("невро"), езика ("лингвистично"), и поведенческите модели, които са изучени чрез преживяване ("програмиране") и могат да бъдат организирани за постигането на специфични цели в живота

Основателите на НЛП, които са Ричард Бандлър и Джон Гриндер казват, че НЛП е в състояние да се справи с проблеми като фобии, депресия, разстройство,поведенческо разстройство, психосоматични заболявания и разстройства в обучението. Тяхната заявена цел е в "намирането на начини да се помогне хората да имат по-добър, по-пълен и по-богат живот." Бандлер и Гриндер твърдят, че ако може да се моделират ефективните модели на поведение на изключителните хора, тогава тези модели могат да бъдат придобити от други лица. НЛП е приета от частни терапевти, включително хипнотерапевти и при управление на работни срещи и семинари, и е предлагана на бизнеса и правителството.

История на НЛП

Възниква в началото на седемдесетте (1970). За основатели се считат Джон Гриндър и Ричард Бендлър. Двамата не възнамеряват да създават нова школа, просто искат да определят шаблоните и последователносттите използвани от водещи психолози и да ги класифицират. Те не се интересуват от теориите, създават успешни модели за терапия, които действат на практика, и които човек може да научи. Започвайки с тези първоначални модели, НЛП започва да се развива в две взаимодопълващи се направления:

като процес за откриване на "умение" в различни човешки дейности.
като ефективен метод на мислене и комуникация, използван от водещите личности.

През 1976 Гриндър и Бендлър кръщават своите изследвания невролингвистично програмиране.

НЛП произлиза от времето когато Ричард Бандлър, студент в Университета на Калифорния, Санта Крус, слушал и изваждал части от записи на терапевтични сесии на късния Гещалт терапевт Фриц Пърлс. Бандлър повярвал, че е разпознал определена дума и структура на изречение, които подпомагали терапевтичните предположения на Пърлс.Бандлър отишъл с тази идея при един от преподавателите си в университета Джон Гриндер, лингвист. Заедно те изучавали записите на Пърлс, както и наблюдавали друг терапевт Вирджиния Сатир, за да достигнат до така наречения мета модел, модел за събиране на информация и предизвикване на езика на клиента и подсъзнателното мислене.

Мета моделът е представен през 1975 г в два тома "Структурата на магията I: книга за езика и терапията и Структура на магията II: книга за комуникацията и промяната. В тези книги те описват вярването си, че терапевтичната магия, която случвали Пърлс и Сатир, от най-добрите представители във всяка сложна човешка дейност, има структура, която може да бъде научена от другите, ако им се дадат подходящите модели. Те вярвали, че в поведението на Пърлс и Сатир се долавяло умението да предизвикаш изкривяването, генерализацията и изтриването в езика на клиента си. Например:

Клиент: "Чувствам се ужасно."

Терапевт: "За какво точно се 'чувстваш ужасно'?"
Клиент: "... за представянето ми вчера."
Терапевт: "Какво представяне, точно?"

Клиент: "..."

Лингвистичните аспекти са базирани на предишна работа на Гриндер, която ползвала трансформационната граматика на Ноам Чомски. Като предизвикваш лингвистичните изкривявания, уточнявайки генерализациите, прихващайки изтритата информация от съобщеното от клиента, повърхностната структура, би трябвало да даде по пълна картина за това какво се случва в дълбочина и това да има терапевтична полза.[21] Те взаимствали идеи от Грегори Бейтсън и Алфред Корзибски, особено за човешкото моделиране и свързването на идеите с тяхното изразяване, "картата не е територията". Сатир и Бейтсън се съгласили да напишат предговори към първата книга на Бандлър и Гриндер. Бейтсън също представил двамата на Милтън Ериксън, който станал третият им модел. Ериксон е написал предговора към двутомната поредица от книги, базирани на наблюденията им върху работата на Ериксон с клиенти, Модели на хипнотичните техники на Милтън Х. Ериксон, том I & II.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Невролингвистично_програмиране